За буквите

В българската история трудно могат да се намерят по-влиятелни личности от Кирил и Методий, чиято работа е оказала значително влияние върху формирането на съвременната славянска общност. Още от тяхното време до днешния ден, ние почитаме делото им с голямо уважение. През IX век българската църква канонизира първоучителите като светци. В X век са установени два важни дни: 14 февруари - датата на смъртта на Кирил и 6 април - деня, в който умира Методий. През XIII век обаче, Българската църква заменя 6 април с 11 / 24 май, който постепенно става общоприет празник за двамата братя.

След завладяването на България от Османската империя културният живот на народа ни претърпява сериозно унищожение – интелигенцията е избивана и книжовността е разрушавана. Този процес особено се усилва през XVIII век, когато чрез подкупи управлението на българските църковни дела попада в ръцете на гръцките духовници. Преди времето на Паисий Хилендарски народът ни почти губи своето национално самосъзнание. В този контекст възниква въпросът: Как след четиристотин години жестоко турско робство интересът към нашите първоучители Кирил и Методий успя да се пробуди?

За пръв път в новата история празникът за просвета е честван в Пловдив в архиерейското училище "Св. Св. Кирил и Методий" от учителя Йоаким Груев на 11 / 24 май 1855 г., която дата той определя като ден за отбелязване заслугите на българското образование въз основа на бележка открита в киевски богословник.

Възраждането на наследството на тези велики учители носи повече емоционален характер и цели да провокира самосъзнанието сред българите относно своята история и култура, но без да предизвиква недоволството у османските власти. То не произтича от строги научни изследвания относно приносите във писмеността; вместо това разчита главно na запазените легенди достъпни тогава за образованите българи. По този начин култът към светците братя успешно навлиза в колективното съзнание както всеки един българин го познава днес – чрез химни, стихотворения и романи написани от известни творци; подобен тип тържества организиране по аналогичен начин продължават традицията напредвайки със същото вдъхновение.

Днес обаче при опити за историческо възстановяване посредством формална логика базирана върху наличните факти започват да изпъкват различия между фактологията и популярните нагласи около личностите им; проучвайки данните достигаме до заключения извън утвърдения култ към тях — представящи ги като основатели не само вписали азбуката а реализацията Първата масова образователна система сред славянските народи което никак не омаловажава техния принос.
Д-р Николай Иванов Колев