Чекмо

„Спокойствието не беше за нас. Нуждаехме се от нещо необичайно, диво и лудо – едно голямо приключение, в което щяхме да се впуснем заедно. Сигурен съм, че решението за това наше общо приключение бе взето именно там, на това място – в музея на чекпойнт „Чарли”.

Разбрах и усетих дълбоко, че каквото и да предприема или накъде да поема, тя ще бъде с мен. И двамата копнеехме за тази свобода толкова силно, че можеше спокойно да останем като експонати в този музей – независимо от факта, че не бяхме преминали през Берлинската стена.

Но ние преодоляхме друга стена – не по-малко трудна; онази вътре във всеки човек, която го спира пред себе си и му пречи да я прескочи. Тя кара хората да я обикалят и избягват трудностите – по пътя където всички минават и където препятствията изглеждат несъществуващи.”