Хотелът на спомените

"ХОТЕЛЪТ НА СПОМЕНИТЕ", написан от Златко Ангелов, представлява психологически роман, съставен от спомени, които се разгръщат в реалното време на повествованието. Семейната история е представена от първо лице, но не чрез гласа на автора, а през перспективата на самите персонажи и с изразителния език на образовани индивиди.

В този автобиографичен роман авторът умело комбинира географска и хронологична точност в духа на Елена Феранте и Карл Уве Кнаусгор. Историята тук е смесица между измисленото и действително преживяното без пряка връзка с живота на писателя.

Цялостният текст носи дълбоката психологическа идея, че човешката душа е тясно свързана с емоционалната памет, която се трансформира през целия живот – пречиствайки се от несъщественото и непрекъснато обогатявайки се. В този контекст никоя морална биография не може да бъде смятана за окончателна преди настъпването на смъртта. Персонажите в романа споделят своите истории чрез паметта си, акцентирайки повече върху чувствата си отколкото върху конкретните места или обстоятелства около събитията.

Времето в произведението играе роля надминала простото измерение; то функционира като активно лице в сюжета.