Чекмо 2

Човекът, който е на границата на България, не може да съществува без нея, тъй като тя му предоставя илюзорната сигурност, която познатото – колкото и трудно да е понякога – предлага. От другата страна обаче стои човек, който може да живее без България, защото я носи в душата си. Но това не е онази България, която той вижда с физическите си очи – от гледна точка на някой, опитал се да разбере света извън пределите й – а тази, която неговото въображение успява да изгради. Докато притежава своята красива и идеализирана представа за България в себе си, той може да бъде навсякъде по земята; дори отвъд нея.

Така че ти казвах: Йонко, вече си постигнал най-трудното — избягал си от задушаващата ситуация и криволичещите улички без изход и вече пътуваш по международните магистрали. Само ти определяш как бързо ще напредваш и накъде точно ще стигнеш; никой няма силата да те спре! Светът принадлежи на теб — ти самият го завоюва! Можеш свободно да се възползваш от неизчерпаемите му възможности в контекста на всички онези българи - познати или непознати - принудени да останат отсреща от пропастта.

Тези хора все още не са осъзнали съществуването на друг свят освен този около тях. Разбираш ли? На теб ти е много по-лесно да мечтаеш, да вървиш напред и да реализираш своите желания. Защото имаш свобода.