Сърцето на медитацията

Същността на медитацията, онази част, която й придава смисъл и енергия, е състраданието. Тук не говорим за обикновеното състрадание, а за такова, което се развива и задълбочава в синхрон с мъдростта, произтичаща от медитативната практика.

Без тази основа всички останали практики губят своята стойност.

За щастие умът може да бъде обучен да проявява състрадание; такъв усвоен ум служи като плодородна основа за практиката на Великото съвършенство (дзогчен), считана за най-висша духовна практика сред многобройните последователи на тибетския будизъм. С нейна помощ можем да достигнем до дълбокото първоначално осъзнаване и да започнем активно да го интегрираме в ежедневието си. Мъдростта и състраданието, които възникват от това дълбочинно прозрение, са изключително важни не само за нашия личен напредък в медитацията, но и за колективния ни стремеж към един по-мирен свят.