Ловци на умове: Лекции по антропология ч. 1

През 1960 година, когато Кл. Леви-Строс е поканен да произнесе встъпително слово по случай откритие на катедра по социална антропология в College de France, той описва антропологията като наука, която "припомня" едно забравено минало и го налага върху настоящето, за да разкрие значението на съвместното присъствие на историческото и структуралното - концепции, които контрастират с реалността на човека. В следващата част от лекцията си той метафорично характеризира областта на антропологията като диалог между хора, където всичко представлява символи и знаци, действуващи като посредници между две страни.

Споменаването на Кл. Леви-Строс служи за основа при изграждане на методологическия контекст за тезите в този сборник. Целта му е предимно да представи различните перспективи в антропологичното знание, което се разглежда неизменно като познание относно символите, чрез които човекът комуникира с „другите“ и ги разбира. В този аспект "ловците на глави" не са само ритуални гонители на престъпниците спрямо племенните закони и пазители на нормата; те също така охраняват времето и законите на онези общества, които Кл. Леви-Строс нарича „студени“, а целта на социалната антропология е не толкова да опознае тези общества колкото да ги защити.