Невъобразимото: Опити по философия на образа

В момента сме свидетели на явното завръщане на основния друг в западната култура, а именно образа. Съществува период, в който упорито се говори за "възраждане на религиозността". „Невъобразимото" стреми да обедини концепцията за образ и свещено, опитвайки се да улови тяхната съвместна интензивност. Тази задача е разгледана през философска и културно-историческа призма, като акцентът пада върху творбите на двама от най-радикалните автори на XX век - Жорж Батай и Х. Ф. Ловкрафт, както и произведенията на художниците Балтюс, Ханс Белмер и Рене Магрит. Основни теми в „Невъобразимото“ включват репрезентацията с нейната религиозна забрана, връзката между образа и формата или безформеността, както и (не)изображаемостта на общността и индивида. Чрез тези въпроси се оформя ново поле – философията на образа. Тази философия трябва да изхожда от Невъобразимото.

Необходимо е да поемем риска да се противопоставим на мощното течение от хилядолетната традиция, която маргинализира изображението, свеждайки го до проекция на вечния идеал или архетипа - Духът с неговата неизразима свещена същност. Образът не представлява просто “отражение” на истината; той сам по себе си е истината. Образът-тяло олицетворява самото свещено.