Избрани произведения Т.6: Книга за Софроний. Процесът 1873. Съединението прави силата

„Опознай себе си!“ – това е съветът, който един от ранните европейски философи давал на своите последователи. Още Сократ се усъмнявал в идеята, че нашето истинско „аз“ и познанието за него са едно и също нещо. Ще разберем колко прав е бил той, ако разгледаме всяка автобиография.

Оказва се, че човек не може да мисли дълбоко без да твори. Личната истина никога не отразява напълно действителността; тя остава относителна. Затова автобиографиите и автопортретите представляват само мнението на индивидите за самите тях, а биографиите и портретите изразяват възгледа на другите за тези личности. Тези произведения могат да бъдат по-близо или по-далеч от реалността в зависимост от усилията вложени в тях – този процес обикновено наричаме творческо вдъхновение. Когато започвах написването на книгата си, планирах да я нарека „Истинското житие на Софроний Врачански“. Но сега след като завършвам текста, такава титла ми изглежда плашеща и не мога просто да я променя на „По-близо до истинското житие...“. Нека тази книга бъде една сред многото дарове, които българската история дължи на поп Стойко. За разлика от предишните трудове тук ще представя повече биографията не толкова на автора, а именно неговото единствено произведение.

Творбите могат да се сравнят с деца - те носят черти и качества у родителя си; понякога можеш лесно да видиш какви хора са били техните родители чрез характера им. Има деца (или творби), които отказват своя произход; те показват отрицателни черти спрямо родителството си. Срещат се благодарни потомци или произведения, които увековечават своя творец с паметници във времето. Обаче има много случаи когато деца или творби оставят наследството им занемарено до непознаваемост; нерядко майки коментират: "Беше по-добре ако не го бях раждала." А понякога откриваш толкова съвършени творби или деца, че бащата трудно вярва: “Аз ли направих това!” Има обаче и особено тежък грях – убиването на собствения родител.

Автобиографията може сериозно да промени общественото мнение за нейния автор и трайно да заличи истината за него самия. Поп Стойко от „Житие и страдания“ е преизместил образа на Софроний Врачански в обществото ни. Но докато живородените наследници стават родители сами по себе си, духовните произведения остават бездетни и вечни.
Невъзможно е героят от „Житие и страдания“ просто така да бъде забравен для възраждане на неговия создател обратно към живот! Надявам се само Софроний все пак някой ден стане герой в нечий роман така както поп Стойко получава подобна чест в собствената му работа! Поне частично дано успее споделят живота помежду си!

Вера Мутафчиева