Избрани произведения Т.11: Бивалици I. Бивалици II

Верините бивалици представляват обикновени, но в същото време изключително лични и уникални спомени от детството на всяко дете и юноша. Те са изпълнени с впечатляваща чувствителност и индивидуалност още от ранна възраст. Вера помни как като малка е седяла на зелената възглавница в кабинета на баща си – историка професор, където зимата се палело огън. Тя наблюдавала пантофите му и с детска откровеност го упрекнала: “Татко Петко, ти нищо не работиш, само четеш, пишеш и пушиш.” Интересното е, че той често читал дори по време на хранене или разходки навън. По-късно Вера със самокритичен усет осъзнава подобието между неговия живот и своя собствен - петдесет години прехранвайки се чрез четене, писане и пушене.

На входа на "Бивалици, втора част" тя отбелязва: "Смешно, ама не весело". Чрез характерния си прозов стил книгата анализира различни аспекти от социалната структура (може би даже я разкъсва), за да подчертае ужасните последици от комунистическата социална инженерия. Вера Мутафчиева търси остатъците от човечността сред случките и образите на добри хора; посочвайки към Доброто през дискретни критически коментари. Обаче след това добавя скептично за наличието на случайности с положителен знак. Освен това описва „тесния улей на живота“ - онези мъчителни ситуации, при които интелектуалният принос на нейния баща е унижаван а тя сама трябва да остава мълчалива заради оцеляването си; темата за липсата на самоуважение у българина също заслужава внимание.

Личният ѝ опит – както в интимен (разрушен) план така и в трудов (успешен) контекст – предлага важна перспектива; "Работният ми живот", казва тя с гордост - този аспект определено трябва да бъде прочетен. Темата около сложността при зачеването през безлюбовна епоха е кулминационна точка - затова внимателно следете стила ѝ тук... Всичко това заслужава задълбочено изучаване.

Ани Илков