История на класическата корейска литература

Андре Екарт в своята "История на корейската литература", публикувана в Германия, разделя корейската литературна традиция на три основни периода:
• Литературата от времето на Трите кралства (Samguk), която обхваща епохата до 1392 г. и включва Корьо;
• Литературата по време на династията Чосон (1392—1884);
• Съвременната литература, разгледана в две части - новото време (1884-1933) и най-новото време (от 1933 г. до наши дни).

Руски изследователи като Мариана Никитина и Аделаида Троцевич също се занимават с периодизацията на класическата корейска литература, като техният подход взема предвид както специфичните характеристики на всяка династия, така и значими политически, социални и културни събития, оказали влияние върху развитието на книжовната традиция.

Периодизацията им включва:
• Ранен период - от древността до средата на X век. Запазени са малко произведения от този етап; повечето сведения идват само под формата на заглавия или откъси. Въпреки това можем да заключим, че именно тогава историческата проза започва да процъфтява. Поезията хянгга достига своя връх заедно с началото на поезията ханмун.
• Средата между Х-XII век – периодът характеризира усилването на държавното управление с проникване на конфуциански идеали в литературата.
• Втора половина от XII до XIV век – настъпва отслабване във властовите структури; индивидуалният герой става основен обект за изображение в литературните творби.
• Краят на XIV-XVI век – възникват нови жанрове; историческите произведения вече не играят водеща роля в литературата.
• XVII век – наред с установените жанрове се появяват чисто корейски форми като дълго шиджо в поезията и прозата.
• XVIII век – златен период за корейската литература със засилен интерес към личностното изразяване и авторефлексия при написването; тук започват да доминират теми около ценността нa отделния човек.

През XIX век първата част почти не носи изменения; известни автори продължават традицията си без особени иновации. Обаче през второто полувреме стартира Движението за реформи — продължение над Ширхак движението при нов контекст. Прозата остава главният жанр след което последвалият напредък води към нова литературна ера.

Така развиващата се класическа корейска литература представя отражение както у Confucian ethics and Buddhist-Taoist thought as well as indigenous mythological concepts and folklore imagery that are inherent in the works of Korean authors from this extensive period.

В книгата ще намерите преводи on selected pieces from classical Korean literature which aim to illustrate the literary achievements of ancient Korean masters in their craft with brush and ink since there is still a limited number of translated works available in Bulgarian at this moment