Поетическото изкуство Т.6 / Любомир Левчев

Встъпителна студия, коментар и превод от старогръцки – проф. д-р Александър Ничев.

Предговор

Аристотел, родом от Стагира (384—322 г. пр. н. е.), пристига в Атина през 336 г., на седемнайсет години, и се записва в философската школа на Платон — Академията. Той остава свързан с нея по време на двадесетгодишния си престой там, където развива научната си дейност. Не е напълно ясно какви са били отношенията му с Платон; обаче изглежда, че различията между ученика и учителя относно основни идеи не са попречили за запазването на обективността и приятелския тон помежду им. Платон високо оценявал Аристотел, наричайки го "умът на школата", а известната фраза “Amicus Plato, sed magis amica veritas” произлиза от “Никомаховата етика” (I 4) на Аристотел. От 342 г. той става възпитател на Александър Македонски. Когато през 335 г. се връща в Атина, създава собствена философска школа — перипатетическата, която просъществува векове наред. В последните години от живота си (335—323 г.) пише редица трактати във връзка с преподаването си в Ликейона (Лицея), сред които е произведението “За поетическото изкуство”, познато още като “Поетиката”. То вероятно е разположено между съчиненията "Политика" и "Реторика".

“Поетиката” не принадлежи към текстовете предназначени за широка публика; тя удовлетворява вътрешните нужди на перипатетическата школа, което може да обясни необичайната й форма и странното развитие след това.