Идентичности. Отражения. Игри

В духа на антистрофата в древногръцката драма, която асиметрично отразява предходната строфа, разнообразният набор от текстове пренарежда, допълва и поставя под въпрос написаното от юбиляра. Трите основни термина в заглавието не само служат като центрове на тематични области, но също така свързват различните концепции; те изграждат мостове над теоретични пропасти и осветяват исторически разриви. Идентичността, заедно с нейното отражение и игри – сложни социални и теоретични конструкции – е разгледана през призма на разнообразие от епистемологически, антропологически, естетически и идеологически контексти като “свое срещу чуждо”, “Аз-а спрямо другостта”, “нацията и света” или “толерантност срещу насилие”. Историческите перспективи на публикациите в сборника анализират идентичността както предмет на литературата, така и продукт от нея — начините за самоопределяне характерни за различните периоди и самопрезентация типична за всяка една епоха. Процесът им се проследява чрез трансформации в представянето: маскирането на репрезентации и роли по отношение на етнически, родови, възрастови, половите и други различия. Втора група текстове се вписват в актуални дебати относно идентичността при литературните школи, направлениям есетика моделирани взаимоотношения между образа и словото във визуалните изкуства. Те проучват как статутът класиката се изменя под влиянието динамичните отношения между централното място-периферията глобално-локално или малките спрямо големите литератури. Тази хетерогенност представлява както предварително зададена структура , така също нововъзникнала реалност . Чрез тази многообразие сборникът очертава важни литературноисторически аспекти в работата на професор Хаджикосев докато значително обогатява спектъра идеи давайки простор за новаторски подход към тях такива каквито са днешните литературоведски изследвания.
С уважение,
От съставителите