И огънят си спомни за искрата. Стихове (Второ преработено издание)

"Мой малък, по природа уплашен човек,
ти си покривалото на моята душа,
жестоко изключение
в безумията на този свят...
Мой малък страхливец,
заседнал в опашката на времето,
положителен антигерой на епохата -
няма значение дали си нищожен или унищожен.
Участвуваш в хаоса и движението -
от дома до работното място,
от работа обратно у дома.
Имаш свой собствен слънчев часовник
и свой малък, уплашен човек вътре в теб,
но има ли смисъл от теб,
когато всичко зависи от другите?
Мой забравен, готов за подвиг човек -
не съжалявам за лудите си братя
и никога не се подигравам
на хората, които размишляват за цвета на небето,
нито пък на глупците, загрижени за теб –
мой малък, много малък и ужасено притеснен човек!"

Румен Леонидов