Деветият кръг на Рая

Не съм имал възможността да видя Румен Леонидов в процес на рисуване. Никога не съм предполагал, че той не твореше картини, а изобразява художници. Той улавя техните светли лица и съдби, както и техните вътрешни терзания и нежни признания. Създава скици и икони едновременно, но използвайки перо вместо четка; неговите цветове са думи.

Как му идва вдъхновението да напише внезапно поне една златна лимба за непредсказуемите и сложни характери на своите персонажи? Те са чепати, но благословени! Благословени и изненадващо добри.

Завиждам на Румен за онези среднощия с тях - за звука от чашите, блясъка им, сладките разговори и медовината, която е затоплила душите им. И за музите-виденията.

Фактът, че е решил да обедини образите на приятелите си „рембрандовци“ в книга-картина – книга-откровение или книга-поклон – го прави поетично жив. Още по-жив! Защото е подредил последователите на Майстора от Шишковци редом до великия испанец Хуан Миро. Не със сравнение в уменията им, а заради общата им страст към божественото изкуство.

Бъди щастлив, Румене! Благодаря ти за това уникално присъствие като шеметен разказвач-душеприказчик - с есета-жестове - в желаната „Галерия от думи“ – най-новият принос на нашето Издателско ателие.

Анго Боянов