Китайският път между възхода и падението

От древни времена до наши дни, китайското общество се изгражда чрез взаимодействието на четири основни елемента – изпити, автокрация, стабилност и технологии. Започвайки с въвеждането на системата за държавна служба къдзю от династия Суей през 587 г., и преминавайки през управленските практики на Китайската комунистическа партия, китайските автократии са разработили мощни механизми за унифициране на идеи, норми и поведение. Въпреки това, този процес на уеднаквяване носи със себе си значителен недостатък: потискане на творческите способности.

Яшън Хуан анализира как Китай преминава от динамичен напредък към сериозна стагнация след установяването на къдзю. Най-успешните периоди в историята на страната – като времето на династия Тан (618–907) и реформите под ръководството на Китайската комунистическа партия – настъпват когато балансът между мащаба (размера на бюрократичната система) и обхвата (разнообразие от идеи) е запазен.

В книгата „Китайският път между възхода и падението“, Хуан разглежда забележителния напредък на Китай през последните петдесет години и открива тревожни знаци в политическите и икономически промени по време управлението Си Дзинпин. Отново се наблюдава предимство за конформизма над иновационните идеи, което връща страната към модела къдзю; модел който в крайна сметка води до технологичен упадък. Според Хуан, това представлява важен урок от историята както за Китай, така и би било мъдро лидерите да му обърнат внимание.