Българската писменост- известна и непозната

Българите сме дълбоко свързани с писмеността, която е неотменна част от нашата хилядолетна история. Това становище защитава авторът Светлозар Попов в своето произведение „Българската писменост – известна и непозната”. Когато споменаваме българската писменост, обикновено имаме предвид Глаголицата и Кирилицата. Въпреки това, авторът надхвърля този обсег и се опитва да проследи произхода на писмото още по-назад във времето и пространството. Той го свързва не само с руноподобното письмо на нахлуващите хунобългари в Европа, но също така и с историята на азбучното письмо и най-древните форми на писменост.

Нови изследвания от автора са насочени към халколитната балканска писменост и нейното разпространение чрез т.нар. „културен дрейф” на юг, както и на изток - аспекти, които все още остават извън научния интерес. Авторът отделя внимание също така на темите за писмеността в сборника родопски песни „Веда словена”. Много от предложените идеи са иновативни и провокативни, подкрепени с надеждно историческо основание; той не се колебае да оспори някои утвърдени догми в литературата. Такъв обширен поглед върху въпросите около българската писменост е рядкост в нашата литературна традиция, което прави неговото изследване ценно за широк кръг читатели със заинтересован ум.