Древнобългарското езиково наследство

В труда си „Древнобългарското езиково наследство“ д-р Живко Войников се опитва да даде отговор на древния въпрос относно характеристиките на старобългарския език, който е основополагаещ за разгадаването на произхода на българския народ. Липсата на достатъчно обширни текстове от времето на древните българи продължава да затруднява проучванията около същността му, подобно на много други теми свързани с ранната история на България. Според различни изследователи, мненията относно това колко думи от езика на първоначалните основатели на българската държава са оцелели до наши дни варират – от десетки до хиляди термини. Съществува и дебат по отношение принадлежността му към алтайска, иранска или уралска група езици, както и дали всъщност говорим за единен език или множество.

В своето изследване д-р Войников предприема сложната задача да анализира тези аспекти чрез сравнителна лингвистика. Той извършва етимологичен преглед върху важни и значими термини от старобългарския език, които са достигнали до нас. Авторът отделя най-древните думи, непредразположени към влиянието на славянизацията в по-късен период, след което проследява техния произход - указвайки кои са типично български и кои са резултат от контактите с други народи.

С помощта на своя неутрален подход и задълбочено разглеждане д-р Живко Войников предоставя читателите с решения по вечния въпрос за характера на древния български език – ключова част в разкритие тайните около произхода ни като народ.