За радостта и езика. Разговор в писма с Георги Господинов

Когато разсъждавам за изминатия път, изпитвам удовлетворение от факта, че успях да запазя поезията си непокътната дори в условия на тоталитарен режим. Радвам се, че направих живота си значим и му вдъхнах усмивка.
Иван Теофилов

Това не е обикновено интервю или анкета; по-скоро представлява разговор, спомени и обмен на идеи… Създадохме един епистоларен роман. Започваме в края на януари 2021 г. и приключваме през късната есен на 2022 г., която беше тревожна. Началото ни намери в пандемия, а завършекът – във война и още по-бурен свят. Смесихме различни периоди от времето и изградихме своя собствена "къща" от минали събития, пробудили сме заедно множество гласове и хора... Съхранявам всички писма, които придружаваха моите отговори. В едно от тях имаше написано: „… не знам как биха изглеждали нашите лични истории в този ужас“. Надявам се все пак да намерим спасение, Иване. Нямаме друго освен човешките си преживявания през тези трудни времена. Благодаря ти за това щедро място на паметта ти, което приютяваше всичко – хората, събитията, цели епохи и отделни дни с техните следобеди.
Георги Господинов