Самота, извисена над делниците. Избрани и нови фрагменти

Съществуването на писателя е изключително простичко: тиха стая и отворен лаптоп, в обгърната самота, надминала ежедневието.

Така по един елегантен и семпъл начин се открива тази книга, а Иван Теофилов ни кани да навлезем в светлата усамотение на своята стая. Тишината тук позволява да чуем ясно всички пробудени гласове. Каква невероятна акустика има! Като в Епидавър – този огромен амфитеатър, прекрасно описан в книгата, където всяка дума и звук ехти силно. Миналото не просто съществува тук; то постоянно се разиграва пред нашите очи. Много малко са тези, които с помощта на думи или внезапни сравнения могат да възстановят шума и трепета на цяла една епоха. И прочетеното става истинско преживяване за читателя. Това е едновременно земна и вдъхновяваща книга! (Георги Господинов)