Софистът

Ако се опитаме да идентифицираме основното статично ядро в "Софистът", можем да заключим, че диалогът разглежда взаимоотношението между битието и небитието, както и основанията за диалектическото съществуване на идеите като неща сами по себе си и във връзка с други. Въпреки това, формулирането на такива ключови концепции нарушава динамичната свързаност на различните теми, които се развиват в хода на разговора, а също така поставя под въпрос принципната взаимовръзка между онтологичния и гносеологичния подход към изследвания предмет. В този контекст Платон се фокусира не само върху понятията за битие и небитие, но също така върху условията за тяхното осъзнаване.