Картината. Убийство по Ботичели

Талантлив художник получава покана да рисува копия на ренесансови произведения в имението на богат бизнесмен в Родопите. Вместо традиционните божества, той трябва да изобрази лицата на своите домакини. Въпросът е дали тайни послания и странни знаци предизвикват трагичните събития, които следват, или самият художник става жертва на нечии зли намерения, включващи банков обир и дори убиването на заможен наследник. Наистина ли любовта (Ерос) върви рамо до рамо със смъртта (Танатос), а богинята Венера ще наказва онези, за които чувството е просто средство за постигане на цели?

От почти завършената картина ме гледаше образът на Моника – величествена като Венера в перлена черупка, красива с ослепителната си голота; тя изглеждаше съвършена и божествена. Бях я създал от нищото подобно на Пигмалион; любовта ми я беше оживила.

Но може би не точно така? Усещах укор в тъжния поглед на венерианската фигура, която се появяваше от морето. Още първата вечер Моника забеляза, че богинята има вид сякаш наскоро е плакала. Сега сама плачеше... Колко много пъти ми бе казвала как мъжът й някой ден ще я пребие до смърт! Трябваше по-внимателно да слушам думите й вместо да се въвличам в убийството му! Подобията с Ботичели свършваха тук.