За писането

"...Книгата представлява огън, по-висок от небесата!......Нека си позволим пространство за грешки, истерия и тъга. Няма нужда да изглаждаме ръбовете, докато не получим перфектна сфера, която се движи плавно като по чудо......Когато творя стихотворение, аз изстрелвам стрела - със червен връх, токсична среда и окървавена върха......Облизвам проклетата си душа с езика на пишещата машина......Никога не съм гледал на тази машина без чувството, че нещо странно – може би божества или непознати сили – са ми дарили невероятен късмет в писането......Когато всичко протича идеално, то е защото не ти избираш писането, а то те избира теб. Когато си полудял от него; когато ушите ти са запълнени с него; когато го усещаш в ноздрите и под ноктите.....Няма нищо по-чудесно и красиво от редовете, които се оформят върху хартията......Писането ме е спасявало от лудостта и дори смъртоносните мисли. Все още имам нужда от него. Сега. Утре. До последния миг....Думите идват на живот и вибрират; те се завъртат и летят..."