Тракийската Атлантида: Прародината на траките кн.1

Смятам, че в бъдеще българският народ ще се завърне към своите корени. Праисторията от 7000 години представлява по-голямата и вероятно по-съществени част от неговото съществуване. Значителна част от него никога не е напускала тези територии, нито пък е имала чуждо присъствие тук...

Нека да не си поставяме трудни цели в търсенето на сложни въпроси – кога е започнал животът, кога приматът е преминал в човешко същество и дали изобщо това се е случило, как дивакът се е трансформирал в homo sapiens и дали изобщо са съществували диваци или историята на цивилизацията всъщност разказва за технологичния напредък при извличането на ресурси и тяхната обработка в “оръдия на труда”. Ако вземете у съвременния човек машините и инструментите му за производство, спокойно можете да го наречете дивак. Нека освободим праисторията от подобни натоварвания. Проблемите й сами по себе си са достатъчни. Те започват с идиличните места, където природата – грижовната майка помагала на първоначалните хора да открият своя "обетован свят" и със скромните си възможности да изградят условия за уседнал начин на живот. Този момент бележи раждането на местната култура сред населението. Родината й e Поречието на древната река Хеброс, известна още като “Козята река” или днешната Марица./.../ Петър Детев