Канела.Стихотворения

КАНЕЛА
защо позволи да бъдеш опиянена от нектар на стихове и следобедни желания, да сравняваш раменете си с Гауди, да търсиш несбъднатото в Сен Шапел, устните ти да преподават по университетите, усмивката ти да бъде част от антологии, някой хакер на предишния ти живот и съществуване.

Когато всичко е нищо за теб, не се ли чувстваш малко излишна? Да бъдеш единствената муза на депеша; канелата в дъха ти става причина за представления. Светът сякаш пише CV-то си за твоята кожа; бельото над арта извисено... над науката обявява сълзите ти като финал на изкуството. Но все пак,

какво точно търсиш? Кажи ми – един елитен човек отделил се от всички живи души, клакьор на миглите и смъртта сама. Той пие санд или слуша Пиаф и други нежности. Нито знае къде е, нито кой е… Защо повярва в крехките рими? Защо не остане там вътре при тях да умира и гасне?

Кажи ми моля те, кажи ми...