А е толкова рано за тръгване: Лирика и пътеписи

Сатурн
излиза от живота ми.
Той си тръгва.
Но не чувствам нито мъка,
нито радост.
Думите ми сякаш се изплъзват,
може би заради страх?
Всичко приключи!
Думата "обрат" тихо сяда
в скута ми.
По-точната може да е "абсурд".
И въпреки че изглеждам цяла, всъщност не съм.
Изглеждам здрава, но в действителност не съм.
Предстоящата борба
прилича на карикатура.
Измислена е и изтощена.
Отвътре съм ограбена,
без представа какво ме очаква утре.
Чувствата ми
също ме напуснаха.
А сънищата вече не са като пътувания.
Промениха ги!
Кога станах различна?
Сатурн сложи бяла риза
върху мен и си замина.
Остави ме в явно безличие.