Всичко това. Стихотворения

Все по-ясно осъзнавам онова, което не мога да видя с очите си. Улавям смисъла му дори без наличието на образ. В състояние съм да прочета словата преди още да ги напиша с букви и лицата им са красиви в ума ми. Мога да се потопя в морето на тъгата или да се загубя сред храстите на радостта от нещо, което все още не е започнало. Мога да бъда в Париж, Сидней или Токио, без дори да помръдна краката си от мястото, където съм израснал... Не изпитвам страх към това, в което нямам доверие! Чувам тихия поток на отминаващите дни - той напомня за птица, за любов и за оплаквачка...