Форми на масовата култура

**УВОД**

Настоящата книга представлява своеобразно продължение или по-скоро отговор на публикуваните през 2002 г. "Общи бележки за българската фолклорна култура". Основната причина е, че различните култури взаимодействат помежду си и това взаимодействие също притежава своя собствена културна същност.

Днес все повече можем да наблюдаваме последствията от срещата между нашия фолклор и масовата култура – онази форма на култура, която се произвежда според стандартите на индустриалното производство; разпространявана чрез медиите и насочена към широкото общество – огромен сбор от индивиди, които са извън дълбочинните структури на социалния живот.

Важно е да отбележим, че диалогът със Запада не започва в последните десетилетия на XX век; неговият старт може да бъде проследен преди средата на века. Интензивността му обаче значително се увеличава особено в периоди, когато западните ценности са забранени заради обвинения в "упадъчност" и "буржоазност". За много хора западната култура е синоним на масова такава, а марксистката критика я определя като "барбитурна (новият опиум за народа) или осъзнато заблуждение (капитализмът отклонява вниманието на масите от реалните им проблеми)... Отчуждението при труда продължава с отчуждение във консумацията и развлеченията, което води до т. нар. фалшива култура."

Възможностите за обмен между съвременната народна култура и западната масова такaва зависи изключително много от бързото развитие на технологични средства за комуникация и разширяването им. Чрез тези технологии системата от символи, митове и образи в масовата култура проникват както в ежедневния живот, така и във въображението ни. Така специфични проекции и идентификации допринасят към националната ни культура: "Масовата култура не само включва себе си в поликултурното пространство."