Право на културно многообразие

Разнообразието от културни изразни форми, наблюдавано в повечето съвременни общества, предлага не само възможности за избор, но и редица предизвикателства. Те изискват внимателно обмислени политически и правни решения, които да осигурят продуктивно взаимодействие между различните култури. Това води до "разхлабване" на нормите и границите помежду им, което генерира варираща степен на (не)стабилност. Чрез тази динамика всяка отделна култура се стреми да удовлетвори очакванията на индивидите и едновременно с това търси баланс спрямо наличното културно разнообразие. Индивидът, като активен представител на множество култури, поддържа връзките между тези функционално разграничени светове; всичко там е взаимос свързано и активно променящо се, което допринася за самоорганизацията на културите – проявление на текущото культурно многообразие. Настоящата ситуация налага необходимост от реакции с изследователски аспекти както и политико-правни измерения. Проучването акцентира върху адекватността на взетите политически и правнорегулаторни мерки.