Мисия Лондон

Романът, който критиците определят за най-смешната творба в съвременната българска литература, спечели наградата на списание Clouds през 2004 г., след като беше публикуван на английски език в продължение на една година. Наскоро се проведе и премиерата на сръбското му издание. Авторът открито заявява, че произведението е вдъхновено от опитите му по време на дипломатическата служба в Лондон. Въпреки че книгата представя сатиричен поглед върху нравите, тя предлага нова перспектива за българската идентичност в съвременна Европа. Този роман може да бъде сравнен с класически комедийни автори като П.Г. Удхауз, Роалд Дал и Том Шарп.

Алек Попов прекара кратко време като български дипломат в Лондон, но се завърна с невероятен подарък за познати и непознати - романа "Мисия Лондон", който според Георги Цанков е най-забавната книга в новата ни литература; толкова смешна, че читателят понякога изпитва тъга.

Според Мирела Иванова романът носи документален привкус – той черпи идеи от реалността на дипломатирането във Великобритания. Въпреки това историята е плод единствено на авторското въображение и умело играе със стереотипите от посткомунистическата митология.

Стефан Продев подчертава как "Мисия Лондон" надхвърля обикновена картина на обществени нагласи и предоставя уникално усещане за българско присъствие днес сред европейските народи.

Професор Елка Константинова описва как абсурдните ситуации заплетени около посолството оформят сюжета чрез гротескно-хумористична призма. Ироничният стил позволява преувеличаване до крайности, което разкрива недостатъците на остарялата управленска система.

Христо Кьосев допълнително акцентира върху качественият разказ и финния хумор присъстващи в текста: “Мисия Лондон” комбинира български ситуации с английски нюанс при описание хумора.

Кристин Димитрова отбелязва политическия сюжет без стремеж към протекция от властимащите - книгата е проницателна и наблюдателна относно света около нас.

Любен Дилов-син споделя своето мнение относно книгата като форма на мстителство срещу униженията свързани с взаимодействието между гражданите и техните дипломатически мисии зад граница. Според него "Мисия Лондон" предизвиква смях у читателя именно защото показва абсурдите натрупани през годините живот извън родината ни.

Той вярва обаче не само в забавлението предоставено от романа – то напомня необходимостта от промяна във възприятията към дипломацията у нас.

Чрез тази увлекателна работа Алек Попов успява да провокира размисли относно националното достойнство и ролята ни сред останалият свят.