Черната кутия

Не мога да повярвам, че баща ми е в тази черна пластмасова кутия, току-що пристигнала от митницата. Това не може да бъде истина. Кутията е поставена на масата в хола и погледите на всички присъстващи са насочени към нея. Пълно объркване! Не знам какво точно очакваха – просто една обикновена опаковка. Повдигам я и усещам, че е доста тежка. От ъглите й пада черен прах... предполагам, че това е прахът на баща ми.

Преминали са повече от 15 години след трагичната смърт на професор Банов в Америка. Синовете му поели различни пътища и водят отделен живот, но травмата от внезапната загуба все още ги преследва… Откъде идват призраците? От дълбоките слоеве на съзнанието или от мрачните реалности около нас? Как сигналите отвъд се проектират в настоящето? Има ли формула за успех? Кога загубата става освобождение?

В новия роман на Алек Попов текат две паралелни истории с два видимо противоположни модела за живот. "Успелият" и "Неуспелият" българин се срещат в Ню Йорк, за да погребат семейните си призраци и осъзнаят, че етикетите нямат много общо със щастието. Действието преминава между черния хумор, ужасът и мелодрамата - между истинските факти и чистата фикция. Развръзката изглежда подрежда пъзела, но всеки трябва сам да намери своите отговори.

---

Из глава девета от романа "Черната кутия", където героят пробва силите си като разводач на кучета в Сентрал Парк.

Алек Попов

Walking Dog Service беше разположено на приземен етаж на Осемдесет трета уест улица. На табелката имаше унило синьо куче с каишка, която изчезваше в ръцете на невидим стопанин – странно впечатление оставяше това зрелище при мен. Внимавах докато слизах по стъпалата да не удря челото си о горния праг; бях облечен строго въпреки жегата – носех дълги панталони и сако.
Преди да стигна до офиса нахлузих луксозната връзка взета от гардероба на брат ми.
Огледах се през стъклената врата – всичко изглеждаше добре!

Посрещна ме руса жена около петдесетте с омотана пола до коленете и плетена бяла блуза открила частично сутиена й; стените були покрити със снимки на кучета приковани с карфици към тях; климатикът работеше усилено което правеше въздуха необичайно свеж.

- Грейс Козловски? - попитах без усмивка.
- Аз съм - кимна тя делово.- Как мога да ви помогна?
- Говорихме вчера по телефона относно интервюто.
- Аха! Мистър…?
- Банов. Ангел Банов или просто Анго.
- Ах така! Приятеля сте на Сретен?
Кимнах макар „приятел“ бе малко преувеличение.

- Имали ли сте опит с кучета Ангъс?- запита Грейс Козловски заинтересовано.
— Да! — потвърдих уверено — Имах куче!
Бях репетирал този лаф сутринта пред огледалото...
— Какво порода?
— Кокер шпаньол — реших ,че звучи подходящо .
— Характерни капризи притежават те — каза тя замислено .
— Зависи как ги обучаваш — опитах се блесне като разбирач .

Грейс ме стрелна ледено:
– Вашето задължение само е да ги разходвате , а не се проявявате като дресьори !
— Разбираемо ! Усещането натрупано у мен побягнало .
Тя спомена ,че агенцията им била най старата във Уест Сайд !

Предложението ми помагаше: живея близо до парка.. Нуждая се финансово ... След краткия разговор получих формуляр за попълване плюс информация …
След миг вече имах клиент…

На адрес Парк Авеню 217 попаднах сред богаташките комплекси . Влизането ставал през нисък вход ; фойето греело със скъп мрамор а полилеят над главината искрил…
Дадох личните данни наличност то упорач при портиера който единствен проверява дали съм необходим….

Скоро асансьора приближи четвъртия этаж там ме посрещнала непроницаема домакинска сила : напомняла история която можела само заключения ....
Да .. Зукеро ... нашият приятел ...
Нервността ни растеше...

Излязох навън направил грешното представяне почти забравил задача…. Но …
Зукеро оказал трудности …

Докато шляпаха крачетасветa против легнал редица хора занимаващи свои задачи...

Спокойствито превзе сетивото у моя индивид... Но задачката остава защото закононарушител ...

И питане множество затруднения ще последват.....