Български хроники Т.2

В "Български хроники" съм се възползвал от разнообразие от жанрове, включващи белетристика, драма, есета, поезия, епика, публицистични материали, документални текстове, научни аргументи и дори фантазии с хумористичен оттенък. Смятам, че именно това придава на книгата ми естественост.

Определих произведението си като поема заради стила му, вдъхновен от древните саги – характерно за него са пристрастността и преувеличенията. Използвани са всички похвати на образния език: метафори, притчи и сравнения; олицетворения и повторения; алегории и символи; както и елементи на иронията и сарказма в риторическия патос. Ако погледнете внимателно формата на "Хрониките", ще забележите графичното им представяне в т. нар. библейски стихове – всеки абзац съдържа толкова думи, колкото могат да бъдат произнесени с един дъх обикновено около една идея или изображение. Различната дължина на редовете води до променлив ритъм при четене и оформя структурата на поемата.

Стремях се да комбинирам научността с художествения израз така че да не компрометирам историческата истина; напротив - целех я да стане по-забележима, жива и убедителна за читателя.