Действие и реакция: Житието и битието на двойка думи

Защо в ежедневието си твърдим, че нетърпимите обстоятелства водят до реакция? Как биолозите са достигнали до разбиране на взаимоотношението между живия организъм и околната среда през призмата на взаимодействието? За какво става въпрос, когато говорим за "абреакция", която първоначално е била концептуализирана, но впоследствие забравена от ранната психоанализа? Какво означава, когато определяме една политика като реакционна?

Когато казваме, че нацисткият тоталитаризъм е бил реакция срещу комунистическия тоталитаризъм, не извинява ли това неговото съществуване? Терминът "реакция" и производните му предлагат както причинно-следствени обяснения, така и разбирателство чрез емпатия. Те ни идват наум в търсене на решения за нашите собствени трудности. Но самият факт да използваме тези термини не представлява ли проблем?

Тези размисли подтикват известния швейцарски литературен критик и дългогодишен преподавател по френска литература и история на идеите в Женевския университет Жан Старобински (роден 1920 г.) да проследи интелектуалното развитие на понятието "реакция" и неговите вариации през различни исторически периоди. Книгата му започва с ролята им според схоластиката и завършва с актуалните ни въпроси относно концепцията за прогрес — без който политическата реакция изглежда немислима.

Старобински се опира на мислителите Аристотел, Лайбниц, Кант, Ницше и Ясперс; учени като Нютон, Биша, Клод Бернар, Бернхайм и Фройд; както и писатели Дидро, Бенжамен Констант, Балзак, По и Валери.