Портретът на Дориан Грей

Вълшебен портрет започва да остарява, докато младежът, изобразен на него, остава винаги красив и млад. В отчаяния си опит да се спаси, този младеж слиза до дъното на обществото във викториански Лондон. Дали изображението ще престане да става грозно и старо, отразявайки истинската му същност?

Неповторимият роман на Оскар Уайлд продължава да блести със своя завладяващ сюжет и великолепни персонажи, благодарение на уникалното остроумие на автора. "Портретът на Дориан Грей" е единственият роман на Уайлд, който за пръв път вижда бял свят в списание "Липинкот" на 20 юни 1890 г., а самостоятелно издание излиза през следващата година – 1891 г. Книгата бързо печели популярност и се утвърдил като бестселър. Тя вече трето столетие присъства в европейския литературен канон и привлича интереса както на читателите, така и на научните среди.

Тази творба стои особено сред шедьоврите в европейската литература поради неопределеността си в жанра. Признават я за роман, но някои не без основание добавят елементи от романс и драма към описанието й. Можем дори да предположим (както правя аз), че тя може да бъде разглеждана като фантастичен роман – предшественик на съвременната фентъзи литература.

Уайлд изгражда сюжета около традиционния мотив за сделка между човек и дявол. Гениалността му обаче идва от активното присъствие или отсъствие именно на картината-фетиш. Следвайки парадоксалната идея от есето си "Упадъкът на лъжата", където твърди, че животът имитира изкуството вместо обратното, живият Дориан Грей "подражава" образа си от портрета и успява години наред да остане такъв какъвто е бил представен там – млад و красив. Художникът му подарява портрета; зловещата тайна обаче остава скрита: истинският Дориан не остарява физически, но неговото морално падение постепенно се отпечатва върху платното все повече с времето.

Портретът представлява отражение душевното състояние Дорианова душа; той го ненавижда все повече докато потапя все по-дълбоко в тъмните кръгове страсти срещу порока и престъпленията си. Независимо от фантастичния аспект произведението притежава светска психологическа дълбочина; то може да бъде интерпретирано като символистичен роман относно терзанията при загубата души лишена от морален компас.

Между Лорд Хенри и Дориан Грей комуникацията протича чрез парадокси; подобна динамика важи почти за всички герои в историята. Ако критиците решат да изброят парадоксите или афоризмите вдън страниците тази кратка творба вероятно резултатът ще бъде стотици примери — многоот тях са изключително умело формулирани , подчертавайки недостатъците социалната структура тогавашна Великобритания . По този начин Уайлдовият герой може би служи като антиконформист , отказвайки се приема установени социални норми .

При последната среща помежду им Dorian напомня горчиво приятеля си как веднъж получил книга която го развратил - това всъщност e romanu “Наопаки” Юисманс . Подобно На дес Есент той e alienated & anti-conformist emblem of unadaptability ; вярвал думамa насочи́телятcи ce- yaki
“думите дават реалности ” что again reflects известная thesis Wilde’s art above life .