Недовършената градина

Преди два века, съвременният човек спечели правото да задава собствените си норми и да изследва света без ограничения от древните учения. Но каква е цената на тази свобода? За да я запази, не трябва ли той да се откаже от общоприетите стойности, социалния живот и своята последователна и отговорна идентичност? Какви са следствията от този избор?

На хората им се предлагат няколко подхода за справяне с този труден въпрос. Хуманистичната стратегия насърчава запазването на личната свобода, без обаче отказване от основните ценности, обществото или собствената индивидуалност. В това отношение представям вижданията на значими френски хуманисти като Монтен и Констан, включително Русо. Според тях човешкото битие наподобява „недовършената градина“, описана от Монтен: то не е напълно определено само от външни фактори, нито пък изцяло зависи единствено от волята на управляващите. То представлява пространство за усъвършенстване в преобразуването на мимолетното в устойчивост и случайността в жизнена необходимост.
Цветан Тодоров