Речник на книжовния български език на народна основа от XVII век (върху текст на Тихонравовия дамаскин)

Речникът на книжовния български език от XVII век, основан на народни традиции, представлява първия значим труд в сферата на българистиката и славистиката. Той научно документира лексичното богатство на новобългарските дамаскини. Езиковият стил в новобългарската дамаскинска литература играе важна роля в историята на българския език, тъй като за пръв път след епохата на Кирил и Методий възстановява връзката между писмения и говоримия език. Книжовният идиом от XVII век съчетава елементи от традиционната архаична реч с живия разговорен език във всички аспекти: фонетика, морфология, синтаксис и лексика. Речникът систематизира цялостната лексикална и граматична информация относно езиковите явления и я представя чрез тълковните определения и индексите към всяка статия. По този начин изданието предлага ценен материал за проучвания върху историята на българския език, историческата лексикология и диалектология. Освен това може да бъде полезен при изследвания по сравнителна граматика сред славянските езици, акцентология или сравнителна история на литературните славянски езици.