Изкуството в изгнание

Жорж Роденбах (1855-1898) е белгийски писател, който пише на френски и принадлежи към символизма. Той е известен на българската публика с творбите си "Мъртвата Брюге" и "Звънарят". Като представител на поетите от движението "Млада Белгия", Роденбах успява да привлече вниманието на читателите извън страната, особено във Фландрия, и става първият белгийски автор, който придобива популярност в Париж. Там той се сближава с видни фигури като Маларме, Марсел Пруст и Алфонс Доде.

Неговото произведение "Изкуството в изгнание" (1899) представлява неговата дебютна прозаична работа и може да бъде разглеждана като своеобразна автобиография. Главният персонаж Жан Рембранд посвещава живота си на поезията и живее в град Гент, но се чувства така сякаш е сред чужденци – у него има усещане за изгнание. Произведението носи характерните черти за стилa на Роденбах: интерес към мистерията, свързване между пейзажа и събитията, както и дълбок песимизъм. В романа той задава въпроса: „Той ли беше виновен за това, че изкуството му не му осигуряваше никакви приходи в страна, където очевидно никой не чете?“