От историята на българския книжовен език към теорията на книжовните езици

Какво е книжовноезиковата норма и кой определя правилността на езика? Какви са критериите за това? Защо нещо се счита за вярно или грешно? Когато дадено правило е описано в наръчник, трябва ли да приемем безрезервно, че то е единствено правилното решение? Дали правилата са окончателни или те могат да бъдат преразглеждани и изменяни с времето? Каква връзка съществува между книжовния език и обществото, както и между него и кодификаторите (създатели на речници, граматики и учебници)? Как социалните промени влияят върху книжовния език? Имат ли всички книжовни езици еднакво функциониране или историческите им корени оформят специфичните им черти днес? Как следва да реагираме на отклоненията от написаното в наръчниците?

Тези въпроси често си задаваме – особено в наше време, когато комуникацията чрез езика никога не е била толкова интензивна. В своя труд Боян Вълчев поставя пред себе си както теоретични, така и практически цели. Той търси обяснения за редица езикови явления от миналото до настоящето, които ще бъдат полезни за учениците, учителите, студентите, родителите и всеки член на българското общество.