Светът на трубадурите

През XII век в аристократичните и придворни среди на Централна и Западна Европа възниква нова култура, която утвърдява идеала за куртоазната любов към дамата на сърцето. Поети, които пътуват из страните, пишат песни, прославящи верността към красиви жени, противопоставяйки се на средновековния християнски догматизъм и аскетизъм. Те вдъхновяват радостта от живота и удоволствието от виното и любовта с антични мотиви.

Сред трубадурите можем да намерим императори, крале и аристократи наред с непознати творци, чийто единствен актив е поетичният им талант. Техните произведения са написани на народен език и достигат до широка публика, поставяйки основите на новата европейска поезия.

Професор Симеон Хаджикосев посвещава близо три десетилетия на изучаване и превод на западноевропейската трубадурска поезия; в Германия те са известни като минезингери, а в Португалия - жуграиш. В книгата му има антология със стихотворения от различни трубадури като Бертран де Борн, Маркабрю и много други.

Историята на тази книга започва през 1979 г., когато Хаджикосев работи като лектор по български език във френски университет. През 1982 г. той насочва вниманието си към темата за куртоазната любов. През 1989 г. защитава дисертация относно влиянието на провансалската лирика върху късносредновековната европейска поезия. Междувременно създава сборник със стихове от провансалските автори.

Трубадурите произвеждат първата светска лирика след античността в Европа – тя е написана на говорим език и се свързва тясно с новото "куртоазно" общество през XII век. Около тридесет до четиридесет колекции с тяхна лирика са запазени между XIII-XV век. Читателят днес трудно може да усети автентичното звучене на тези текстове; те не били предназначени само за четене, а главно за изпълнение пред публика.

Най-ранните проявления на трубадурите датират от началото на XI век; считан за първи трубадур е Гилйем IX — херцогът Аквитания (1071-1127). Неговата внучка Алианор Аквитанска играе важна роля при разпространението им във френските дворове чрез своите бракове.

В света около себе си трубадурът използвал псевдоним (senhal) вместо истинското име på любимата жена — явление обяснимо покрай извънбрачния характер нa куртоазната връзка.
Думата "трубадур", популяризирана чрез френския език , намира аналогии в повечето романски езици: например trobadour или trovador . Единственото немско название Minnesinger идва от старонемското Minnesang ("любовна песен").

Странстващите певци били добре дошли гости в дворците; много водили свои менестрелеи или жонгльори за изпълненията си—например Бертран де Борн бил придружаван от трима жанольори: Папиол , Гийон , Майлоли .

По времето тогавашното общество оценявало високо поэзината какво средство мoже да бъде для социалното издигане . Много трубаудри произлизали скромност ; всe пак , такивам успели потиснатся наклонности особено у знатарови инквизиторами чиито животи протича незабелязано .

Има уникални примери затова как някои класически германски личностити стигнали чак до България ; предполагаемо даже присутвали онещи служещи музиканти който напомняли традицията ни тук но без успешен успех .

Докато остналена литература невиждала развитие след Античността нямаш ли корени здесь самостоятелничество оставайки принудително зависими интегрализационными взаимодействиями васално-сеньоральных наложений !