Preyng on the State-The Transformation of Bulgaria after 1989

Веднага след 1989 година, новоизлюпените политически образувания в Източна Европа се сблъскаха с натрапчивото и доминиращо наследство на съветския модел на държавата. Тогава силата на държавата изглеждаше като огромно препятствие за промяна; обаче по-малко от десетилетие по-късно, основната характеристика на държавата вече не беше нейното надмощие, а напълно разпадането й. Вследствие на това, ролята на централната власт в управлението на икономиките, предоставянето на социални услуги и поддържането на инфраструктурата стана предмет на дискусия. Концентрирайки се върху родната си България, Венелин И. Ганев изследва подробно отслабването на централната държава в постсъветска Източна Европа.

Ганев започва с анализиране структурните характеристики на съветските сателити и особено формите за действие сред елита, предпочитани в социалистическата партия-държава. Когато държавният социализъм рухнал, той показва как неговото институционално наследство предоставило възможности и ограничения пред чиновниците, свикнали с властта. За да максимизират своите ползи при тези условия, тези елити не се нуждаели от стабилен държавен апарат - всъщност всички стимули в постсоциализма ги насочвали към подкопаване структурата за управление.

В книгата "Хищничество над Държавата", Ганев твърди, че причините за неправилното функциониране на държавата са много по-дълбоки от политическите предпочитания на "фриволни пазари", които умишлено разрушили системата. Той систематично анализира различните аспекти, последици и значение на институционалните и социални процеси, които трансформираха организационната основа за ефективно управление.