Философия на чувствата

Можем ли днес да обсъдим нова фаза в философската антропология? Съществува ли нова идея в областта на антропологията, която да иницира такъв процес?

Текущото изследване се стреми да даде положителен отговор на тези въпроси и определя този нов етап като кардиален. През последните години наблюдаваме възраждане на чувствата. То започва в началото на 80-те години на XX век и през следващите десетилетия изследванията стават все по-интензивни.

Не е сложно да установим паралел между сърцето (??????) и емоциите. В своите трудове Аристотел заключава, че сърцето е най-топлият орган в човешкото тяло, докато мозъкът е най-студеният. Сърцето представлява източник на топлина, а мозъкът я получава от него. Дейността на сърцето винаги може ясно да бъде усетена – независимо дали сме здрави или болни. То притежава ритъм, подобно на чувствата; то може да пулсира като бурно море, а чувствата имат свои приливи и отливи. Ритъмът му може да се ускори или забави; чувства могат да станат по-интензивни или по-слаби. Заради това разглеждаме сърцето като символ за независимия живот на нашите чувства.