Социална психология на езика

В тази монография Красимира Алексова анализира важността, формите и употребата на предположителните глаголни конструкции, известни като презумптив, например: "Това ще да е работа на Иван." Авторката установява, че презумптивът представлява самостоятелна категория, независима от наклонението и евиденциалността. Интересно при презумптивите е запазването на частицата "да" и образуването на отрицателните форми с "не", вместо с конструкцията "няма да", както се случва в индикативните бъдещи времена. Освен това има съвпадения между формите на времената в презумптива поради процеси на формообразуване и изчезване на разграничението между нерезултативни и резултативни времена. Най-забележителната характеристика обаче е наличието на несвидетелски и свидетелски форми в миналото време на презумптива. В книгата са включени множество примери за употреба на презумптива от историографски произведения от началото на ХХ век, исторически романи и разкази от ХХ век, както и данни от електронни корпуси и интернет ресурси. Всички те потвърдиха независимия статус на презумптива в съвременния български език и неговото актуално присъствие днес.