За изкуството и литературата

„По следите на изгубеното време“ е важна творба, която съчетава характеристики на класическия роман и в същото време определя основите на модерната литература. В нея се разглеждат теми като любовта и трагедията от невъзможността за нейното споделяне; социалният живот и комичните аспекти на обществото; но централно място заема темата за творчеството и неговата природа. Настоящият сборник предлага селекция от откъси, посветени именно на тази тема.

Още в началото героят усеща, че зад повърхностното се крие невидима реалност, която трябва да бъде разкрита. Чрез многобройни душевни и интелектуални преживявания той осъзнава, че единственият начин да я осветли е чрез акт на творчество. Пътят към развитието му като писател става най-очевиден в частите относно изкуството и литературата, включени в този сборник.

Когато говори за театър, литература, живопис и музика, разказвачът постепенно оформя своето разбиране за същината на творческия процес особено що се отнася до писателското майсторство. В заключителните страници той представя своето естетическо кредо: задачата на автора е да предаде съдържанието на книгата, което вече съществува у него самия – да преобрази изгубеното време. Най-ценният аспект тук представлява сливането между миналото и настоящето благодарение на общо усещане – например вкусът от мадленката потопена в чай или ходене по неравни улици. Свързването между тези два времеви момента става посредством метафората под формата на обширни сравнения.

В последния раздел наречен „теоретичен“, разказвачът парадоксално отбелязва, че „произведение с теории прилича на предмет с поставена цена“. Това провокира размисъл дали романът който четем всъщност е завършен или краят остава открит - може би истинската книга все още предстои да бъде написана. Както и да го погледнем, „По следите“ остава незавършено произведение; първоначално замислено като трилогия то продължава безкрайно да расте със страниците си увеличаващи се непрекъснато. Някои части остават некоригирани а думата „край“, добавена от Пруст няколко месеца преди смъртта му служи повече като символична заявка отколкото действително завършване.

Романът е публикуван между 1913 г. и 1927 г., разделен в седем тома (от които три са излезли посмртно) , преиздаван многократно през годините; днес вторичното издание в поредицата "Библиотека Плеяда" се счита за най-достоверно . Той има преводи над трийсет езика а някои държави имат по две версии направени през различни периоди . Българските читатели могат да намерят всички седем тома , а отделните части често имат повече от една версия . Този нов превод прилага избрани фрагменти върху постоянната преоткриваност нa един oт най-великолепнuте романи нa XX век .

Из Предговора към изданието