По следите на изгубеното време:Содом и Гомор ч.1

"Содом и Гомор" представлява последната част от "По следите на изгубеното време", която Марсел Пруст (1871-1922) успява да публикува непосредствено преди смъртта си. Творбата "По следите" предоставя значително количество материал за анализ на литературоведите, а не само на тях. Пруст не е имал възможност да завърши своя епичен труд и дори ако бе живял два пъти по-дълго, пак нямаше да му стигне времето. Самият той сравнявал творението си с готическа катедрала, а Стефан Цвайг описва: "Двадесет чекмеджета са препълнени с чернови, столовете и масата около леглото му, дори самото легло са затрупани с хартии и листове. И той продължава да пише денем и нощем, всеки буден миг, с трепет в кръвта и ръце замръзнали под ръкавиците – все по-напред... След войната, когато вече били издадени пет тома, Франция започва да осъзнава това уникално епично произведение на нашето време."