Епикур

Епикур (341-270 г. пр.Хр.) е създал повече от триста философски творби, но до нас са достигнали само части от тях, цитирани от по-късни последователи. В началото той се присъединява към платоническата школа и следва основните идеи на Демокрит. С времето обаче Епикур отхвърля метафизичните възгледи на предшествениците си и разработва собствена обективна етика, както и егоцентрична морална философия, в която акцентът пада върху индивида като централно място за моралното развитие. Основен принцип в тази система е концепцията за единството между природата и човека, които образуват едно цяло, подчинявайки се на общи закони.

Философската школа на Епикур се намира в просторен парк, известен като Градината на Епикур, организирана според демократични принципи. На входа й имало надпис: „Страннико, тук е върховното благо – удоволствието“. Именно тук възниква идеята за удоволствието като добродетел, което става основополагающ принцип на неговото учение.
Идеите му оказват дълбоко влияние върху културната история на човечеството и водят до формирането им в цялостен модел за живот и поведение.