Управление на сткреса в организацията. Психологически и управленски дискурси

Монографията представлява естествено продължение и завършек на поредица от мои изследвания и публикации, свързани с проблемите на психичния стрес. Първоначалните емпирични проучвания проведох преди повече от две десетилетия. Най-забележителното тогава беше статичното състояние на моделите, използвани за изследване на психичния стрес в организационната среда, както и „отсъствието“ на индивидите, които изпитват този стрес. Проучванията бяха основно насочени към идентифициране на т.нар. стресори – факторите, причиняващи стрес, и последствията от него.

Индивидуално-демографските характеристики на служителите се разглеждаха или като модератори в отношенията между стресорите и последиците от тях, или по-рядко като медиатори. Моят дълбочинен интерес по темата ме убеди все повече в необходимостта човекът да бъде поставен в централна позиция относно процеса на справяне със стреса; акцентът не би трябвало да е върху „обективните“ измерители на стресорите, а върху личните преживявания на служителите в организацията. Това ми вдъхнови да разработя модел, който включва два основополагающи принципа: човекът трябва да е фокусираният център при анализа на стресовия процес и следва да се установи връзка между натрупаният стресс и стратегиите за неговото управление с цел разкриване динамиката му.

Моят авторски системен модел за изучаване на стреса в контекста на организационната среда предоставя възможност за формулирането на ясна концепция за управление на страха като важен компонент от стратегическото и оперативното ръководство във фирмената обстановка.