Портретът на моя двойник

Заедно с "Жените на Варшава", "Портретът на моя двойник" е знакова творба в кариерата на българския писател. Публикувана за пръв път през 1966 година, повестта използва езопов стил, за да разгледа социалните проблеми на едно общество, което се стреми да изглежда идеално, но всъщност зад тези илюзии се крият мръсни игри.

Двамата главни герои – заклети картоиграчи – планират как да измамят най-добрия играч в покера – Хиената. Въпросът обаче остава: доколко могат да се доверяват един на друг? И изобщо възможно ли е доверието между хора в свят, изпълнен с мошеници, където лъжата е ежедневие?

Към книгата са добавени също така остроумните и разобличаващи разкази "Празното пространство" и "Санаториумът на доктор Господов", които я придружават още от първото й издание. Разказът в "Санаториумът на доктор Господов" служи като основа за пиесата на Георги Марков "Да се провреш под дъгата".

В контекста на новаторството при Йордан Радичков, който чрез гротескния си „магически реализъм“ разбива традиционните нарративни структури, иновацията при Марков не е свързана с поетиката или експерименталността в езика. Вместо това той цели концептуално да разкрие социалната фалшивост във времето си.
Светлозар Игов