Завръщането на козите

В миналото, по време на тоталитарния режим, козите в Македония са били подложени на безпрецедентно изтребление - това е неоспорим факт. Днес обаче те отново се появяват по европейските пътища на солидарността.

Епохата на козите вече е далеч назад; те бяха прогонени от горите и обществените площади като нежелани и неподчиняващи се същества, а тяхното място заемат пръчовете. Повечето от тях се опитват да напредват, дори всяка година представят доклади за успеха си пред Европа, но всички усещат как страната всъщност върви назад. Протестът изглежда невъзможен: когато ти разказват истории за напредък, трябва да слушаш мълчаливо. Тези парадокси на прехода утешават козите, които не осъзнават втория „козоцид”, жертва на който стават постепенно.

Някои европейци все пак решават да помогнат в възстановяването на козия живот в Балканския регион - дали от хуманизъм или защото виждат собствен интерес: искат малко шум, участие на висши институции и насърчаване на европеизацията. Но при реализацията им усилията често стигат до местни разбойници, които бързо обезсилват труда на чуждите експерти по въпросите с козите и техните стремежи към солидарност.

Авторът използва фин хумор и метафори, за да разкаже автентично и просто за ситуацията в Балканите - описвайки балканския синдром на унищожението. Той подчертава различията във възприятията между балканските и европейските ценности както и несъвместимостта между историческите съдби.