Балканвавилонци

Няма опасни думи, а единствено неправилна употреба на тях.

Романът разглежда балканската археология на знанието и самопознанието. Той анализира балканския дух чрез личния разказ на дете, което наблюдава интелектуалните дискусии между двама донкихотовци от региона. Единият е бащата на разказвача, а другият - изследователят Климент Камилски, който става жертва на политическите перипетии през ХХ век. Те обсъждат необходимостта от премахване на турцизмите като наследство от робството. Бащата се притеснява, че фанатичната чистка на езиците и насилственото им освобождаване от чуждите влияния може в бъдеще да доведе до етнически конфликти и опустошителни войни в Балканските страни. От своя страна, Климент Камилски осъзнава, че езиците са били и могат да станат арена за сблъсък между народи; според него обаче само с прочистването на проблематичните думи може да се спаси обществото. И двамата самоучители по лингвистика преследват еднакъв идеал - техните деца да живеят в свят изпълнен с мир и хармония, но методите им са различни.