Сатириконите на Абарбарея

Предизвикателство! Не мога да избегна тази често срещана напоследък дума, но тя ми идва на ум, докато разглеждам новото произведение на Красен Камбуров. В този случай предизвикателството е сатирично – авторът поема ролята на юродив, както към себе си, така и спрямо немалко глухи сънародници.

Какво представлява това творение? Какви връзки съществуват между есетата, писмата, диалозите, екскурзиите и мемоарите в него? Само ли става въпрос за сатира и какъв вид е тя? Мистичният елемент от романите му тук вече се явява тотална мистификация. Десетки персонажи от историята и културата водят оживени дебати относно всички възможни аспекти и трудности на нашето време. Нашето - да. Българското - да.

Че произведението е местно и че принадлежи към българската сатира свидетелства дори прозрението (под маска!) за родните управници, включително последният ред на книгата. Макар че изглежда написано под маска чрез устата на герой, яркият стил не може да скрие истинския автор на тези разсъждения. Вероятно читателят ще предпочете именно К.К., независимо от опитите му за прикритие...
доц. Кр. Васков