Аз още броя дните

Романът, носещ името "Аз още броя дните", е удостоен с наградата „Ръкописът“ от БНТ.

През май 1993 г. в една топла нощ обсадата на Сараево продължава вече година и надежда за край не се вижда, както и за братоубийствената война между някогашните съюзници на югославските народи. В кухнята си стоят млада двойка сърби – Давор, християнин, и Айда, мюсюлманка. Тяхната любов остава жива сред хаоса и опустошението в града под обсада. Те знаят, че идва кратко затишие – едва половин час без стрелба от снайперистите. Загледани в часовника, те вземат решението да избягат – или към свободата… или към смъртта.

Две десетилетия по-късно българин пътува до Сараево с намерение да срещне сръбския преводач на своя роман. Скоро след пристигането им попадаме в кръчма и разговорите за войната започват спонтанно. С времето празните бутилки на масата се увеличават, а дълго скриваните тайни изплуват на повърхността.

В две нощи четири съдби водят до най-съществените въпроси: Кой стартира тази война? И кой извлече полза от нея?

Смятах, че познавам историята на двамата млади хора, известни като „Сараевските Ромео и Жулиета“. Но този роман ми показа ясно колко грешах... И финалът му е потресаващ!
Христо Карастоянов

Георги Бърдаров пише ангажиращо произведение - болезнено емоционално и изключително човечно! "Аз още броя дните" представлява уроци по география на хуманността.
Захари Карабашлиев

Мостовете са построени да свързват хората; но този мост разделя живота от смъртта. Рукописът “Аз още броя дните” блести ярко сред многото други творби; още преди редакцията беше обещание за велик роман - след поправките вече е истинско шедьовърно произведение. Тази книга ще остане запомнена наред с малкото значими заглавия през последното десетилетие.
Христо Блажев

„Аз още броя дните“ разказва история за войната и любовта - показвайки най-доброто и най-лошото у човека. Балканите раждат такива истории - сладки като меда и люти като ракия; щастливи сме да имаме писатели като Георги Бърдаров да ги разкажат.
Милена Ташева